Къде бяхте и колко време продължи пътуването?
Участвах в прехода до Еверест в Непал – това беше второто ми посещение в тази красива страна. Пътуването, включително полети, трансфери и самия преход, ни отне три седмици. Всеки ден беше различен, пълен с нови гледки, предизвикателства и тишина, която не се среща лесно тук.
Беше ли самостоятелно пътуване или пътувахте с някого?
Първоначалният план звучеше като класическо женско пътуване – четири приятелки, които решиха на малко нетрадиционно приключение. Но в крайна сметка екипът ни нарасна с двама мъже, които се присъединиха към нас. Всичко организирахме сами, от полети до настаняване, а на самия преход бяхме придружени от опитен непалски водач, който беше нашата подкрепа и вдъхновение.
Каква беше основната цел или мотивация за това пътуване?
Честно казано – целта не беше да „покоря“ базовия лагер на Еверест, а по-скоро да открия себе си отново. Трябваше да забавя темпото. Да се измъкна от ежедневната рутина на задълженията, решенията и постоянното мислене. Исках да си изчистя главата, най-накрая да я оставя за малко, без напрежение, без очаквания.
Непал е магическо място в това – простотата на живота, тишината на планините, невероятната енергия в храмовете, усмивките на местните хора и гледките към заснежените върхове, всичко това те принуждава да бъдеш тук и сега. А после, когато погледнеш Еверест за първи път, той напълно те спира. Не заради височината или славата на мястото, а заради тихата сила, която усещаш от него.
Това пътешествие беше завръщане към себе си за мен – към радостта от обикновените неща, към благодарността, към вътрешния мир. Беше пътешествие не само през Хималайските хълмове, но най-вече пътешествие навътре.
На какъв терен най-много използвахте обувките?
Носих обувки Barefoot практически през целия преход – от по-ниските надморски височини до момента, в който започна да вали сняг и се наложи да се преобуя в планински обувки. Ходих с тях по каменисти пътеки, селски пътеки, стълби и прашни участъци. Но ги използвах не само в планината – носех ги и докато се разхождах из Катманду и в самолета, защото са изключително удобни и леки. Те бяха най-честият ми „партньор“ през цялото пътуване.
Как ви се сториха обувките – какво бихте подчертали по отношение на комфорт, издръжливост или функционалност?
Работиха чудесно. Бих подчертала особено колко естествено се движите в тях – кракът ви може да работи както трябва и благодарение на това се чувствах по-свободна, по-комфортно. Няма точки на натиск, няма натискане – дори след дълъг ден. В същото време бях изненадана от тяхната издръжливост – въпреки ежедневното натоварване по планински пътеки в по-взискателен терен, те останаха в перфектно състояние. Съхнат бързо, дишат добре и просто работят. В комбинация с качествени чорапи, те бяха много удобни и надеждни обувки.
Имаха ли обувките някакви характеристики, които ви изненадаха по време на пътуването?
Бях изненадана, че се чувствах стабилна и уверена в тях дори на скалисти и неравни повърхности. В началото си мислите, че ви е необходима здрава подметка, но често е обратното – всичко, от което се нуждаете, е кракът ви да работи правилно и да усеща терена. Бях приятно изненадан, че успях да завърша голяма част от прехода с тях, без да се чувствам уморен или претоварен. Босите обувки се превърнаха в символ на лекота за мен – не само физическа, но и психологическа. Те сякаш ми напомняха, че бавното, естествено и с уважение към собственото тяло е най-добрият начин.
Можете ли да опишете някое значимо преживяване или момент, който свързвате с пътуването (и в идеалния случай с обувките)?
Един от незабравимите моменти беше, когато след целодневен преход осъзнах, че съм забравил туристическите си обувки в Намче Базар. В този момент си помислих, че не е точно идеално, но не се паникьосах – знаех, че теренът все още не е толкова труден и че мога да продължа бос. Истинският проблем щеше да дойде по-късно, когато завали сняг и щеше да са необходими туристически обувки.
За щастие, нашият непалски водач бързо уреди всичко и петнадесетгодишно момче от местната общност ми донесе туристически обувки още същата вечер. Този момент ме направи много щастлив и ми показа колко много можеш да разчиташ на хората там.
Имаше ли особено труден участък от пътуването, където обувките наистина работеха?
Един от най-предизвикателните участъци беше денят, в който се спускахме дълго време – вървяхме няколко часа право по скалиста пътека, където всяка стъпка изискваше концентрация. Теренът беше начупен, само ронливи камъни и корени. Бях изненадана колко много мога да разчитам на босите обувки. Благодарение на факта, че мога да усетя всяка неравна повърхност в тях, вървях на усет, стъпка по стъпка.
Много хора смятат, че босите обувки не са за планина. Напротив, осъзнах, че когато кракът наистина работи както трябва, той може да се справи с много повече, отколкото очаквах. Беше малко предизвикателство – но се справих с него с лекота, буквално.
Бихте ли препоръчали нашите обувки на някой друг за подобен тип пътуване?
Определено да. Разбира се, зависи от специфичния терен и навиците на всеки човек, но ако човек вече има опит с боси обувки и знае как тялото му реагира на тях, те могат да бъдат чудесен спътник дори при такъв дълъг и взискателен преход. За мен босите обувки бяха символ на свобода, лекота и контакт със земята по време на пътуването. Въпреки че носех планински обувки в някои участъци, винаги обичах да се връщам към босите обувки.
Кои три думи бихте казали, че най-добре описват опита ви с нашите обувки?
Лекота – свобода – доверие.
